Всеки народен календар представлява своеобразна, строго изградена система за организиране и определяне на времето в рамките на една година. Още през седмото хилядолетие пр.н.е., цели три хиляди години преди египтяните, търговци от днешните земи известни като България са кръстосвали Средиземно море. Тези древни исторически факти са източник не само на голямо национално самочувствие, но и на вдъхновение за повдигнат национален дух. Много е изгубеното през всичките хилядолетия досега, но и немалко е запазено – един богат духовен свят, който ще ви потопи в багри, ритми и мелодии от живия български фолклор, неувяхващата красота на българските изкуства и занаяти, преливащите от жизненост обичаи и фестивали, пикантния вкус на българската кухня и деликатния аромат на българските вина.

Обикновено народния календар се състои от няколко цикъла, предопределени въз основа на природния и стопански кръговрат. Подобна подялба е типична и за традиционната народна култура на българите. След официалното приемане на християнската религия и на християнския календар двойното сезонно деление на годината се осъществява от празниците в чест на светците Димитър и Георги. Българската народна поговорка гласи, че "Св. Димитър носи зимата, а св. Георги - лятото". Така посредством Димитровден и Гергьовден годината се обособява в два относително затворени сезонни и трудови цикъла. Това народно схващане на календарната година е в сила почти до средата на нашето столетие и е от особено значение за цялостната стопанска дейност на българите.

Пълна информация за традиционните и църковни Български празници ще намерите тук:
http://traditions-bg.com
http://www.cl.bas.bg/calendar/default.html
http://www.zadecata.com/Imenni_dni.htm